Много жени трудно забравят мъж, с когото всъщност никога не са имали истинска връзка. Били са в отношения, виждали са се, излизали са, имали са близост, споделяли са много неща – били са в т.нар. situationship.
Situationship-ът много прилича на връзка. В него се случват голяма част от нещата, които се случват и между една двойка – срещи, излизания, интимност, разговори, споделяне, хубави моменти. Но липсват някои много съществени елементи. Няма ясни планове за бъдещето. Няма определение какви сме един за друг – гаджета ли сме, двойка ли сме, накъде вървят тези отношения. Няма и сигурността, че този човек ще продължи да бъде част от живота ни. И точно тази несигурност понякога кара жените да страдат за подобни отношения дори повече, отколкото след края на дългогодишна връзка. Някои дори се чувстват засрамени от това.
„Ние дори не бяхме заедно. Защо тогава не мога да го забравя?“
Но в това няма нищо странно, неестествено или нелогично.
Несигурността ни кара да искаме още
Една от причините е свързана със системата за награда в мозъка и допамина. Когато не знаем кога ще получим следващото съобщение, среща или внимание от даден човек, тази непредвидимост може да засили очакването и желанието ни за следващата „награда“.
Той се появява – чувстваме се прекрасно. Получаваме внимание, близост, хубави емоции. После изчезва или се отдръпва и започваме да се чувстваме зле. Искаме отново да го видим, чакаме да ни пише, мислим за него. След това той пак се появява и отново се чувстваме прекрасно. И така можем да се завъртим в един и същи кръг.
Но има и още нещо – влюбваме се в представата за това, което бихме могли да имаме
Започваме да си представяме, че с този човек бихме имали прекрасна връзка. Че той би бил страхотен партньор. Че бихме имали прекрасно семейство и щастлив живот. И постепенно тази представа се превръща в наша цел.
Само че има един проблем: това не е реалност. Това е нашата представа за бъдещето.
Когато сме имали дългогодишна връзка, ние вече сме видели човека като реален партньор. Видели сме хубавото, но сме видели и лошото. Имали сме конфликти, различия, разочарования. И когато връзката приключи, обикновено има причина за този край.
При situationship-а често не стигаме до този етап. Получаваме хубавите срещи, вълнението, секса, разговорите, близостта. Но отношенията никога не се развиват достатъчно, за да стигнем до ежедневието, сериозните различия, големите конфликти и всички онези моменти, в които разбираме какъв всъщност е човекът като партньор. И затова можем да продължим да вярваме, че с него сме щели да имаме невероятна връзка. А всъщност няма как да знаем това.
Представете си едно тирамису
Да кажем, че близо до вас отваря сладкарница, в която предлагат любимия ви десерт. За мен това е тирамису, затова ще използвам него. Всички говорят, че това е най-вкусното тирамису. Приготвя го италиански шеф с най-добрите продукти. Всички известни хора са се избили да го опитват. И вие започвате да си представяте този невероятен вкус още преди изобщо да сте го опитали.
Отивате до сладкарницата и се нареждате. Но пред вас остават петима души и затварят. На следващия ден отивате пак. Този път остават четирима. После трима. После двама. С всеки следващ ден желанието ви става все по-силно. Вече сте си изградили цяла представа за невероятния вкус на това тирамису.
И точно в деня, в който сте убедени, че най-после ще стигнете до него, отивате и виждате, че сладкарницата е затворена. Шефът се е прибрал в Италия.
И вие оставате с убеждението, че сте изпуснали най-хубавото тирамису в живота си. Може дори да си помислите дали да не отидете до Италия, само за да го опитате.
Но истината е, че вие никога не сте го опитвали. Ако бяхте стигнали до него, напълно възможно е изобщо да не ви хареса. Независимо кой го е приготвил – хората имаме различни вкусове. А може и наистина да е прекрасно. Но ако можехте да го ядете всеки ден, след месец-два вероятно вече нямаше да ви носи същото вълнение.
И точно това е една от големите разлики между връзката и situationship-а. При връзката сме опитали „тирамисуто“. Знаем какво е. При situationship-а много често оставаме на опашката и цял живот можем да си представяме колко невероятно е щяло да бъде.
Затова, ако не можете да забравите човек, с когото никога не сте имали истинска връзка, не се обвинявайте и не си мислете, че реакцията ви е нелогична. Просто се опитайте да разделите две неща: Какво реално имах с този човек? и Какво си представях, че един ден ще имам с него?
Защото понякога не страдаме толкова за загубата на самия човек. Страдаме за загубата на бъдещето, което сме си представяли с него.
А ако искате да разберете повече за situationship-а – какво представлява, как се развива, как да го разпознаете навреме и как да не попадате в подобни отношения – можете да изтеглите напълно безплатния ми буклет от линка.
ХОХО,
Еми
Привет!
Казвам се Емилия и по стечение на обстоятелствата съм създател на този сайт и автор на „Както си го направиш – наръчник за първи срещи“. Казвам по стечение на обстоятелствата, защото вече подминах 30 години и съответно имам известен опит във връзките.
