Имало едно време … Когато се влюбих в прекрасен мъж – той беше умен, амбициозен, дипломатичен, красив и чаровен. Беше почти невъзможно да не се влюбя до безумие в него – ще го нарека господин „Може би“. По онова време се опитвах как ли не да се убедя сама, че този човек правеше всичко възможно да ми покаже колко ме обича и се мъчех да повярвам, че е истина, но вътрешно знаех, че всичко това е лъжа. Просто усещах, че нещо липсваше, сякаш имах предчувствие, че нещо го спираше да ми се отдаде напълно и да ме обича така, както аз него. В продължение на много дълъг период от време…