Статии

Истината за ревността

Съществуват най-различни видове поведение на ревност, като се започне от приетото за нормално и се стигне до патологичното. Източникът й обаче винаги е един и същ – страхът, че обектът на любовта може да предпочете някой друг.

Поводите за ревност са най-различни и понякога съществуват само във въображението на ревнивеца, който неправилно тълкува и преувеличава постъпките на партньора си. Ревнивият мъж гледа на любимата си като на същество без всякаква свобода или собствен живот.

По този начин той показва липсата на любов в самия себе си, защото той не обича нея, както твърди – всъщност търси само психологическа слугиня, за да получи измамно чувство на сигурност, като иска да контролира поведението, чувствата и действията й.
Колкото й да е странно, ревнивецът всъщност не е съвършеният нарцисист, който е убеден, че партньорът му, хората и светът съществуват единствено, за да му служат.

Такова поведение е проява на един по-дълбок проблем в рамките на нарцисизма –инфантилизъм. Детето не успява да си взаимодейства правилно със света и започва да го възприема единствено като нещо, което трябва да задоволява потребностите му. Нарцисизмът има и по-късна фаза– тя настъпва, когато детето развие способността да обича, или по-скоро, когато я загуби. Той не знае как да обича никого, дори и себе си, защото истинската любов е противоположност на егоизма. А самият егоизъм е постоянен неуспешен опит да се компенсира отсъствието на любов към себе си.

Партньорът на ревнивия нарцисист представлява само слуга, чието робство, освен физическо, е още сeкcуaлно, емоционално и мисловно. Съществуването на пълноценна двойка е почти невъзможно при такава подсъзнателна нагласа, която води до извратена връзка. Неслучайно се твърди, че ревността е смърт за любовта, тъй като нито инквизиторът, нито жертвата, обичат. Жертвата може би е започнала с любов, но огромните изисквания на партньора й неизбежно взимат своето, като накрая жертвата е изтощена и изпразнена от всякакви нежни чувства.

Интересно явление, свързано с ревността, е разрушителният й ефект. Той никога не мисли да създаде нещо ново, за да поправи положението, както би постъпил неревнивият любовник, защото в сърцето му има място само за отмъщение, омраза, самоубийство и убийство.

Това не са чувства на човек, който истински обича другия. Там, където има любов, има само желание да се предпази любимия човек от проблеми и страдания.

В началото на връзката ревнивецът се радва на добро самочувствие и потиска ревността си, за да не създаде лошо впечатление. По-късно обаче, когато усети, че е установил контрол над другия, той сваля маската и показва истинските си чувства. Ревността излиза извън отношенията между двойката и влияе и върху други аспекти от живота му, който и без това протича в постоянен страх от друг вид съперници, а това от своя страна предизвиква още по-силна ревност. Социалният и професионалният живот на ревнивия човек също страдат, защото той обикновено се чувства несправедливо пренебрегнат от всички, които потенциално биха могли да го изместят от заеманата позиция или да препречат пътя му към по-добра.

Завистта е неделим спътник на ревността, защото всеки, който ревнува от някой действителен или въображаем съперник, същевременно изпитва страстна завист за всичко, което този човек вече е постигнал или може да постигне. Може би най-важният елемент в синдрома на ревността е либидото. От психологична гледна точка ревнивецът обикновено е мазoхист, тъй като често си представя партньора и съперника си в определени еротични ситуации. Тези въображаеми ситуации предизвикват у него едновременно болка и възбуда. Той изпитва болка от изневярата и възбуда от еротичните сцени, които си представя. Може да се каже, че ревността, освен доста сериозно душевно заболяване само по себе си, е и сексуална перверзия. Той постоянно търси определени ситуации, които му позволяват да се наслаждава на определени изживявания по свой начин.

Любопитно е, че ревнивецът никога не се смята за виновен. Ако се е женил няколко пъти, твърди, че винаги има „лош късмет“ и попада на жени, които винаги „изневеряват“, освен ако отклоненията при съпругата са по-големи от неговите и тя следва мазохистичния си нагон да му се подчини напълно.

из „Наука за любовта“

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *