Статии

Ще си остана сама!

А на вас колко пъти ви се е случвало да изричате тази фраза?

Защото на мен веднъж и го помня много добре 🙂 Нека ви разказа как от „ще си остана сама“, стигнах до днешния ден, в които смятам, че съм открила Моя човек.

Започнах първата си връзка, просто, защото исках да имам гадже, всички вече имаха, така че и аз исках. Естествено, скочих без никакви изисквания и очаквания, с главата надолу. Все пак ми беше за първи път, как можех да знам какво искам 🙂 И естествено, както можете да предположите, получих точно това, което не искам.
Първият ми приятел беше безкрайно безотговорен и егоистичен. Интересуваше го само как той се чувства, търсеше ме само, когато ТОЙ имаше нужда от мен, но когато аз имах…. беше някъде да се забавлява с приятели. Дори когато се разделихме, той страдаше не за мен, а затова, че е останал сам.
Както и да е, спирам да бъда критична, все пак бяхме почти деца и до колкото знам в момента е отговорен баща и партньор.

Изводът тук е, че ако не знаеш какво искаш, получаваш нещо,….което може би няма ти хареса. Аз като един схватлив човек, веднага си извадих поука – какво не искам от партньора си!

Не искам да излиза всяка вечер!

Не искам да е толкова незаинтересован от чувствата ми!

Не искам да харчи парите си за два дни!

Не искам да игнорира мнението ми!

Познайте какво стана! Не след дълго започнах следващата си връзка и човекът до мен не беше точно това, което исках. Той обичаше да си стои вкъщи, даже изобщо не искаше да излиза (предпочиташе да играе LOL на компютъра). От това следваше, че няма къде да харчи много пари. Беше толкова спокоен, че можех да му говоря с часове и той ме слушаше без да каже и дума.
Ето, получих това, което исках! Кажете ми после, че не съм късметлийка. Да, ама не!
Вярно е, че връзката ми с този човек, продължи повече от 6 години, но на края свършихме като съквартиранти. Израснахме заедно и се отчуждихме (защото връзката ни не се разви по никакъв начин за почти 7 години). Накрая всеки правеше каквото си иска, имахме тотално различни хобита и интереси. А ако двама човека не могат да си изкарват свободното време заедно, то връзката няма смисъл.
Аз, естествено му давах индикации в последните години, че не се чувствам добре в отношенията ни, но чисто по детски – сърдех се, мрънках. И накрая, още по-детински си тръгнах – изнесох си всичко, докато него го нямаше вкъщи. Бях абсолютно непреклонна, не направих крачка назад и не дадох никакъв шанс.

Исках някой по-емоционален!

Исках някой , който да ми показва ясно колко ме обича!

С който да се забавляваме заедно!

Исках някой, който да иска семейство и деца!

Отново получих това, което исках (за добро или лошо). Срещнах един господин,  с който нещата започнаха ударно, като в романтичен филм. Излизахме, забавлявахме се, изненади, приказки за сватби, деца, щастлив съвместен живот и така нататък…. не знаех къде се намирам, чувствах се най-голямата късметлийка на света!
Само, че в последствие филмът се оказа романтична драма. Господинът се оказа най-ревнивият човек, който бях срещала, ревнуваше ме от сянката ми и започнаха караници, ежедневни скандали и т.н.

Не издържах много, защото аз съм свободолюбива и държа на личното си пространство и време със семейството ми, приятелите ми и за самата мен.

В този момент си казах: „Ще остана завинаги сама“. Не, не се депресирах, просто приех тази мисъл, че на мен не ми е писано, отредено или каквото е там – да срещна моята сродна душа.
Все пак размишлявах доста над трите си неуспешни връзки, и знаете ли какво измислих 🙂

  1. Аз също съм допускала грешки във връзките си (така е, не съм безгрешна)
  2. Не съм слагала спирачка, когато съм забелязвала проблем, а съм го оставила да се развие до неотстраним
  3. Не съм изисквала достатъчно
  4. Не съм комуникирала правилно с партньора си, това от което съм била недоволна и не съм търсила решение, а само съм изказвала проблем
  5. Не съм казвала достатъчно ясно какво искам
  6. Написах на лист какви качества би притежавал идеалният за мен партньор… много подробно в 3-4 листа 🙂

Бях спокойна, след като направих равносметката си, сякаш свалих някакъв товар. Станах и много по-продуктивна консултирайки други хора и съветите, които им давах бяха изключително успешни и работещи.

Чувствах се добре сама, не търсех нищо… прекарах чудесна година и половина без партньор и това беше един прекрасен период, в който правех всичко, което искам и когато го искам. Разполагах с цялото си време, прекарвах го с приятели, близки и с неща, които ми доставят удоволствие.

Тогава се появи Той 🙂 Човекът, към когото изпитах привличане в първия момент, в който го видях, преди почти три години. Човекът, в който се влюбвам все повече всеки ден 🙂 Човекът, който отговаря на 99% от изискванията в огромния ми списък.

Така, че скъпи момичета, вашият човек е някъде там, трябва да дойде подходящият момент, за да го срещнете. А той ще настъпи, когато сте научили необходимите уроци, за да го оцените.
Съветвам ви, вместо да се учите от своя опит, защото ще загубите години – да прочетете практическа литература по темата и да се поучите от опита на другите.

Също така:
1. Освободете се от емоционалния си товар – преосмислете предходните си връзки и вижте какво можете да подобрите и какво трябва да отстраните.
2. Заложете си критерии и стандарти за човекът, с който искате да сте – бъдете максимално подробни и го опишете до най-малкия детайл….. всичко, което е важно за вас. Не, че ще стане някакво заклинание и нещата ще се получат мигновено, но когато имате изискванията си черно на бяло, няма да занижавате критериите си.

Надявам се, че статията ви е била интересна и полезна, ако е така, споделете я с приятелка, на която също би й харесала

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *