Всеки ден през юни, най-популярния сватбен месец в годината, около 13 000 американски двойки казват „Да“, влизайки в отношения, изпълнени с приятелство, радост и любов, които ще ги съпътстват до края на живота.
С изключение на това, че при повечето хора не се случва така. По-голямата част от браковете се провалят и завършват с развод или раздяла, или се превръщат в огорчение. От всички хора, които се женят, само трима на десет остават в здрави, щастливи бракове, както изтъква психологът Тай Таширо в книгата си „Наука за заживели шастливо до края на дните си“.
Социолозите за първи път започват да изучават браковете, чрез наблюдения, през 70-те години защото: Женените двойки се развеждаха с безпрецедентни темпове. Притеснени от въздействието, което тези разводи биха оказали върху децата, психолозите решават да хвърлят научната си мрежа върху двойките, вкарвайки ги в лабораторията, за да ги наблюдават и да определят „съставките“ на здравата, дълготрайна връзка. Дали всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин, както твърди Толстой, или всички нещастни бракове споделят нещо общо?
Психологът Джон Готман е един от тези изследователи. През последните четири десетилетия той изучавал хиляди двойки в стремежа си да разбере как работят взаимоотношенията. Той и съпругата му Джули, също психолог са известни нюйоркски експерти по брачна стабилност и управляват Gottman Institute, който е посветен на подпомагането на двойките в изграждането и поддържането на влюбени, здрави взаимоотношения, основани на научни изследвания.
Джон Готман
започва да събира най-значимите си открития през 1986 г., когато с колегата си Робърт Левенсън от
Вашингтонския университет създава „The Love Lab“.
Готман и Левенсън вкарали
младоженци в лабораторията и наблюдавали как си взаимодействат. С екип от изследователи
поставили електроди върху двойките и ги помолили да говорят за връзката си, например как са се
запознали, за голям конфликт, с който са разрешили заедно, и разни положителни общи спомени. Докато говорели, електродите измервали кръвния поток, сърдечната честота и колко пот произвеждат.
Изследователите
изпратили двойките у дома и се срещнали с тях шест години по-късно, за да проверят дали
все още са заедно.
От
събраните данни Готман разделил двойките на две основни групи: майстори и разрушители.
Майсторите все още били
щастливи заедно след
шест години. Разрушителите или били разделени, или хронично нещастни в браковете си. Когато изследователите
анализирали събраните данни за двойките, те забелязали ясни разлики между тях. Разрушителите изглеждали спокойни по време на интервютата,
но електрродите показвали съвсем обратното. Сърдечният им ритъм бил ускорен, потните жлези активни, а притокът
на кръв е засилен. Наблюдавайки хиляди двойки, Готман установява,
че колкото по-физиологично активни са двойките в лабораторията, толкова
по-бързо отношенията им се влошават.
Но какво общо има физиологията?
Проблемът бил, че разрушителите показали всички признаци на възбуда – готовност за борба или бягство – в отношенията си. При провеждането на разговор с половинката си, телата им били обърнати сякаш към саблезъб тигър. Дори, когато говорили за приятни аспекти на отношенията си, те били готови да атакуват и да бъдат атакувани. Това ускорява сърдечния им ритъм и ги направил по-агресивни един към друг. Например, всяка дама от двоойката може да говори за това как е преминава денят й и силно възбуден съпруг може да каже на жена си: „Защо не започнеш да говориш за деня си. Няма да ви отнеме много време. „
За сметка на това майсторите показали ниска физиологична възбуда. Те се чувствали спокойни и свързани, което съответства на топло и привързано поведение, дори по време на спор. Не че майсторите по подразбиране имат по-добър физиологичен състав от разрушителите; просто създали атмосфера на доверие и интимност, което прави двамата по-емоционални и по този начин ги кара да са физически спокойни.
Готман искал да научи повече за това как майсторите изграждали тази култура на любов и интимност и как разрушителите я унищожавали. В последващо проучване през 1990 г. той проектирал лаборатория в университета на Вашингтон, като романтичен хотелски апартамент с градина. Той поканил 130 младоженци да прекарат един ден и ги наблюдавал как правят това, което двойките обикновено правят, когато са на ваканция: готвят, чистят, слушат музика, ядат, разговарят и се мотаят. И Готман направил важно откритие в това проучване, което е в основата на това защо някои отношения процъфтяват, докато други избледняват.
През целия ден партньорите отправяли искания към партньора си, както Готман нарича „оферти“. Например, съпругът е ентусиаст и когато вижда красива птица, която прелита през двора, може да каже на жена си: „Вижте тази красива птица отвън!“ Той не коментира просто птицата: той иска отговор от жена си – знак на интерес или подкрепа – надявайки се, те да се свържат, макар и за момент, заради птицата.
Съпругата вече има избор. Тя може да отговори, като се „обърне към” или „отвърне” от съпруга си, както се изразява Готман. Въпреки че офертата за птици може да изглежда незначителна и глупава, тя всъщност може да разкрие много за здравето на връзката. Съпругът смята, че птицата е достатъчно важна, за да я спомене в разговор и въпросът е дали съпругата му признава и уважава това.
Хората, които се „обръщат към“ своите партньори в проучването, отговарят, проявявайки интерес и подкрепа към офертата. Онези, които се „отвръщат“ ще отговорят вяло и кратко или просто ще продължат да правят каквото правят, например да гледат телевизия или четат вестник. Понякога те биха отговорили с явна враждебност, казвайки нещо от рода на: „Спри да ме прекъсваш, чета.“
Това оказва силно влияние върху брачното благополучие. Двойките, които са се разделили след шестгодишно проследяване, са се „обърнали към“ офертата на партньора си в 33% от случаите. Само три от десет от техните оферти за емоционална връзка са били посрещнати с интимност. При двойките, които са останали заедно след шест години, процентът е бил 87 от случаите. Девет пъти от десет пъти са отговаряли на емоционалните нужди на партньора си.
* * *
Наблюдавайки тези различни взаимоотношения, Готман може да предвиди с до 94 % сигурност дали двойките – хетеро или хомосексуални, богати или бедни, бездетни или не –ще се разпаднат, дали ще останат заедно нещастни, или заедно и щастливи, до няколко години. Нещата до голяма степен зависят от това каква емоция носят във връзката си. Доброта и щедрост или презрение, критика и враждебност?
„Майсторите имат един навик“, обясни Готман в интервю, „да сканират социалната среда за неща, които могат да оценят и за които могат да бъдат благодарни. Те изграждат култура на уважение и признателност целенасочено. Докато разрушителите сканират социалната среда за грешки от страна на партньорите. „
„Това не е само сканиране на заобикалящата средата“, добавя Джули Готман. „това е процес на търсене на добрите или лошите страни на партньора. И в зависимост от, това върху кое е фокусът, ще последва критика или признателност.“
Преценката е фактор номер едно, който разрушава двойките. Хората, фокусирани върху критиката, пропускат огромните 50 % от положителните неща, които правят партньорите им, и виждат негативното дори, когато липсва. Хората, които реагират студено към половинката си, игнорирайки ги умишлено или реагирайки незаинтересовано – увреждат отношенията, защото карат партньора си да се чувства безполезен и невидим, сякаш не е там и не е ценен. Тези, които се отнасят с презрение и критикуват, не само убиват любовта във връзката, но и способността на партньора им да се бори с вируси и ракови заболявания. Да бъдеш злонамерен е смъртна присъда за отношенията.
Добротата, от друга страна, скрепява двойките. Независими изследвания
показват, че добротата (заедно с емоционалната стабилност) е най-важната предпоставка
за удовлетвореност и стабилност в един брак. Добротата кара всеки партньор да
се чувства обгрижван, разбран и ценен – да се чувства обичан. „Моята награда е
толкова безгранична, колкото морето“, казва Шекспировата Жулиета. „Моята любов е
тъй дълбока; колкото повече ти давам, / толкова повече имам, защото и двете са
безкрайни.
„Така работи и добротата: има много доказателства, показващи, че колкото
повече някой получава или колкото по-добре се държат с него, той ще става
по-мил и това формира възходяща спирала от любов и щедрост в една връзка.
Има два начина, по който можете да възприемате добротата.
Можете да мислите за това като за вродена черта от характера: или я имате, или не.
Или бихте могли да мислите за доброта като за мускул. При някои хора този
мускул е естествено по-силен, отколкото при други, но може да се засили с
упражнения. Майсторите са склонни да мислят за добротата като за мускул. Те
знаят, че трябва да го упражняват, за да го поддържат във форма. С други думи,
че една добра връзка изисква постоянна и упорита работа.
„Ако партньорът ви изрази нужда“, обясни Джули Готман, „а вие сте уморени, напрегнати или разсеяни, но въпреки това се „обърнете към“ офертата му, е проява на доброта към него.“
Защото в този момент по-лесното е да се „отвърнете“ от партньора си и да се съсредоточите върху вашия iPad или книгата или телевизора, да промърморите „Ъ-ъ-ъ“ и да продължите с живота си, но пренебрегването в моменти на емоционална връзка, бавно ще се износят връзката ви. Пренебрежението създава дистанция между партньорите и поражда негодувание в този, който е игнориран.
Най-трудното време да проявите добротата е, разбира се, по време на спор – но това е и най-важното време, в което трябва да бъдете мили. Ако оставите презрението и агресията да се сипят по време на конфликт, може да нанесе непоправими вреди на връзката си.
„Добротата не е да потискаме гнева си“, обясни Джули Готман, „но тя е да изберем как да го изразим. Можете да хвърляте стрели по партньора си. Или можете да обясните защо сте наранени и ядосани, а това е по-добрият начин. „
Джон Готман изучава тези „стрели“: „При разрушителите по
време на спор, ще звучат по следния начин: „Закъсняваш!. Какво не ти е наред?
Ти си точно като майка си.
Майсторите ще кажат „Знам, че се чувстваш виновен, че закъсня, но моля те не го
прави пак, защото е досадно.“
* * *
За стотиците хиляди двойки, които се женят през Юни – и за милионите двойки, които в момента са заедно, женени или не – урокът от изследването е ясен: Ако искате да имате стабилни, здрави отношения, упражнявайте доброта от самото начало и го правете често.
Когато хората са съсредоточени върху практикуването на доброта, те често мислят за малките изненади, например да си купуват взаимно малки подаръци или да си правят комплименти. Макар че това са страхотни примери за щедрост, добротата може да бъде вградена и в самия гръбнак на връзката чрез начина, по който партньорите ежедневно си взаимодействат помежду си, независимо дали има или не цветя и шоколадови бонбони.
Един от начините да практикувате добротата е като бъдете разбиращи към намеренията на партньора си. От изследванията на Готман разбрахме, че разрушителите виждат негативност, дори когато я няма. Разгневената съпруга може да смята например, че съпругът й оставя капака на тоалетната вдигнат умишлено, за да я дразни. Но той може просто да се е разсеял.
Или жена закъснява за вечеря (отново), а съпругът приема, че тя не го цени достатъчно, за да се появи навреме, след като той се е постарал да направи резервация и да си тръгне от работа по-рано, за да могат да прекарат романтична вечер заедно. Оказва се обаче, че съпругата е закъсняла, защото спряла до магазина, за да му вземе подарък, по случаи специалната им вечер. Представете си как тя идва развълнувана, за да му даде подаръка, а го заварва във вкиснато настроение. Способността да интерпретира положително действията и намеренията на партньора, може да смекчи острия ръб на конфликта.
„Дори единият партньор да е разочарован, това не винаги означава, че намерението на другия не е било точно обратното.“, ми каза психологът Тай Таширо. „Много пъти партньорът се е опитвал да направи нещо хубаво, но не успял съвсем. Така че оценявайте намерението.“
Друга стратегията на добротата се върти около споделената радост. Един от показателните признаци на разрушителните двойките, които Готман изучава, е неспособността им да споделят върху добрите новини. Когато единият партньор, развълнувано сподели добра новина например, че е повишен в работата, другият ще отговори с дървена незаинтересованост, докато гледа часовника си или слагайки край на разговора с коментар от рода на: „Това е хубаво.“
Всички сме чували, че партньорите трябва да се подкрепят в
трудни моменти. Но изследванията показват, че трябва да се подкрепят, когато
всичко е наред и всъщност е по-важно за качеството на отношенията. Как някой
реагира на добрите новини на партньора си, може да има драматични последици за
връзката.
В едно проучване от 2006 г. изследователката Шели Гейбъл и нейните колеги поканили
двойки в лабораторията, за да споделят последните положителни събития от живота
си. Психолозите искали да разберат как партньорите ще реагират на добрите
новини , които им споделя другият. Открили, че като цяло, двойките реагирали по
четири различни начина, които дефинирали като: пасивно- разрушителен, активно-
разрушителен, пасивно-конструктивен и активно-конструктивен.
Да кажем, че наскоро една дама получила страхотната новина, че е приета в медицинското училище. Тя би казала нещо от сорта на „Влязох в училището, което най-много исках!“
Ако партньорът й отговори по пасивно-разрушителен начин, той ще пренебрегне събитието. Например, ще каже нещо от рода на: „Няма да повярвате каква страхотна новина, получих вчера! Спечелих безплатна тениска! ”.
Ако партньорът й реагира по пасивно-конструктивен начин, би подкрепил добрата новина, но по полусърдечен, занижен начин. Типичен пример за отговор е „Това е чудесно, скъпа“, докато той пише на свой приятел по телефона.
При третия вид реакция, активно-разрушителна, партньорът би омаловажил добрата новина, която партньорът му току-що е получил: „Сигурна ли си, че можеш да се справиш с цялото това учене? А помисли ли за разходите? Училището е толкова скъпо! ”
И накрая, активно-конструктивният отговор. Ако партньорът й отговори по този начин, означава, че той я подкрепя изцяло: „Това е чудесно! Честито! Кога разбра? Обадиха ли ти се? Какви предмети ще се изучават през първия семестър? “
От четирите начина на отговор, активно-конструктивният е най-добрият. Докато останалите са убийци на ентусиазма. Активно-конструктивният позволява на партньора да се наслади на радостта и дава възможност на двойката да сподели добрите новини. На езика на Джон и Джули Готман, означава да се „обърнете към“ офертата на партньора си (да споделите добрите новини), а не да се „отвърнете“ от него.
Активно-конструктивната реакция е жизненоважна за здравите взаимоотношения. В проучването от 2006 г. Гейбъл и нейните колеги се срещнали с двойките отново след два месеца, за да проверят дали все още са заедно. Психолозите открили, че единствената разлика между двойките, които били заедно, и тези, които са се разделили, била активно-конструктивната реакция. Онези, които проявявали истински интерес към радостите на партньора си били заедно. В по-ранно проучване Гейбъл установява, че активно-конструктивната реакция, също е свързана с по-високо качество на отношенията и повече интимност между партньорите.
Има много причини, поради които връзките се провалят, но ако погледнете какво води до влошаването им, ще видите, че често това е изчезването на добротата. Тъй като нормалните натоварвания на съвместния съвместен живот – с деца, кариера, приятели и други разсейвания, изтласкват времето за романтика и интимност – двойките могат започнат да полагат по-малко усилия в отношенията си и да оставят дребните неразбирателства да ги разделят. В повечето бракове нивата на удовлетвореност рязко спадат в рамките на първите няколко години. Но сред тези, които не само се търпят, но живеят щастливо заедно години наред, духът на доброта и щедрост е това, което ги сплотява и води напред.
[the_ad id=“1040″]
Източник: https://www.theatlantic.com/