Как да оцелеем след раздяла

Това е най-търсена статия в блога и искам да започна с това, че …

Съжалявам.

Съжалявам, че си наранена, съжалявам, че нещата не са се получили така, както си се надявала, съжалявам, че се чувстваш все едно си пропиляла много време, … но не си. И ако можех да отнема тази болка от теб, не бих го направила.

Не защото съм жестока или защото го заслужаваш, знам, че няма да ми повярваш в момента, но това ще те направи по-добра.


Ще те направи не само по-добър човек, но и ще те направи по-силна и ако позволиш, това може да има положителен ефект върху всяка твоя следваща. Спри да гледаш на раздялата като на край, това е просто урок и макар, че не ти се струва в момента така, това е добро нещо.

Зарежи яденето на торта и самосъжаляването, докато слушаш тъжни песни. Промени гледната си точка и това ще промени живота ти. Тази раздялата е подарък.

По някаква причина отношенията ви не са се получили. Да, има ли сте добри моменти, които между другото няма да изчезнат от живота ти, защото сте се разделили, ти ще запазиш спомените за хубавите моменти. Имали сте и лоши моменти, вместо да ги гледаш през розови очила, ги погледни такива, каквито са били в действителност.

Приеми това като възможност, да решите какво би искала занапред и какво не бих търпяла. Може би някой те е поставял на второ място  (или трето, четвърто или пето) в списъка с приоритети, може би са те убедили, че по някакъв начин струваш по-малък, може би са ти се ядосвали бързо и са ти насадили чувството, че нещо ти липсва, но нито едно от изброените не се дължи на теб. Нищо от тези не се случва, защото го заслужаваш или нещо не ти достига. Тези неща се случват, защото на другият  нещо му липсва.
Всички ние по някакъв начин сме повредена стока, никой не е перфектен, всички имаме своите демони, но важното е, да се борим с тях, а не да нараняваме другите. Ако бившите ти не са успели да го направят, това не е твоя вина. Просто трябва да решиш какво си готова да търпиш и какво заслужаваш.

Представи си, че гледаш бившата си връзката през очите на собственото си дете, би ли се гордяла?

Ако отговорът е НЕ, тогава наистина трябва да помислиш защо си позволила това да ти се случи? Не винаги тормозът е физически, понякога той се проявява под формата на омаловажаване, изневяра,фалшиво  демонстриране на интерес към някого.

Често хората имат усещането, че когато са вложил много време в една връзка, тя има висока стойност. Не са щастливи, но по-скоро биха били с някого, отколкото с никого. Била съм там! Мога да кажа с ръка на сърцето си, че е по-добре да си сама, отколкото с грешения човек. Наистина се надявам, че ако си като тези хора, ще направи нещо по-рано, отколкото по-късно. Когато осъзнаеш, че да си сама не е най-лошото нещо, което може да се случи, а че всъщност е наистина страхотно, тогава не мисля, че ще се примириш с нещо по-малко, отколкото заслужаваш.

Не казвам да чакаш г-н Идеален, защото той не съществува. Няма такова нещо като съвършенство и всеки, който ти говори друго, те заблуждава. Но знам, че заслужаваш някой, който да те кара да се чувстваш добре. Някой, който те прави повече, отколкото си. Някой, който може да намери начин да те накара да се усмихнеш, когато наистина не искаш. Някой, който те кара да се чувстваш силна, сигурна и обичана. И той заслужава същото от теб. Естествен,о ще имате спорове, ще имате добри и лоши моменти, но важното е да можете да растете заедно като двойка и като хора. Животът не е приказка и затова исках реалистични сватбени обети –

Избирам теб
Да бъдеш себе си
обичам това, което знам за теб и се доверявам на този, когото ще станеш.
Ще те уважавам винаги и по всички начини.
Аз ще бъда тук
Когато ме ти се говори
Когато искаш да споделиш
Ще слушам
И аз ще съм тук
Когато смехът се превърне в плач

Чрез победата, загубата и опитите
Ще бъдем заедно
Защото аз ще съм тук
Когато огледалото ни каже, че сме по-възрастни
Ще съм тук
Ще ти кажа колко означаваш за мен.
Помни тази вечер, защото това е началото на завинаги.

Приемам те такъв какъвто си. Това е важно. Просто не можеш истински да обичаш някого, ако възнамеряваш да го променяш. Ако си влюбена в това какъв ще бъде един ден и колко щастлива ще бъдеш един ден … тогава си влюбена във фантазия. Това е капан, в който лесно можеш да попаднеш и никога не свършва добре.

Да си поплачеш след раздялата, за сватбата с този човек, която няма да се състои или за децата, чиито имена вече сте измислили, но няма да имате заедно, ще ти донесе хубавото чувство на освобождаване. Изливането на емоция е удовлетворяващо, всички ние имаме нужда. Позволи си да се потопиш дълбоко в него, почувствай всяка капка нещастие и го изплачи! След това се освободи. Тези неща се случват, защото така е трябвало. Не губи време да скърбиш за нещо, което не се е случило като сватбата и децата, това е фантазия. А всички хубави неща, които са ви се случили, докато сте били заедно, все още са твои и никой не може да ти ги вземе. Но сега трябва да продължиш напред въоръжена със знанието, за да не допускаш същите грешки отново.

Прекалено дълго останах с мъж, който ме направи отчайващо нещастна. Предупредителните знаци бяха там много рано, той се държеше ту горещо ту студено, например покани ме на купон и след това в разгара на вечерта ме заряза, оставяйки ме да се чудя какво съм направила погрешно. На следващия ден ми се извиняваше толкова много, че  ме накара да се чувствам като най-важния човек на света. Това беше обвързваща йойо драма, караше ме да се чувствам или много добре или много зле. Но аз стоях с него и той бавно подкопаваше самоувереността ми, внушавайки ми, че имам толкова голям късмет да бъда с него, че никой от приятелите му не можел да разбере защо (по-късно научих, че казват точно обратното!) Така първият път, когато влязох в болница заради поведението му и ме накара да повярвам, че вината е моя и аз му повярвах. И вторият, и третият. Междувременно ми изневеряваше, аз си тръгвах и следваха огромни жестове, обещания и неустоими извинения. Пристрастих се към огромната любов, която ми даваше между лошите моменти. В крайна сметка, успях да си тръгна. Въпреки че ме отчужди от почти всичките ми приятели, все още имах семейството си (въпреки усилията да ме отдели и от тях!) Те бяха търпеливи, докато отново дойдох на себе си. Започнах нова глава от живота си и реших да се възползвам от всички възможности, които и предостави.

Не си върнах увереността за една нощ, трябваше малко да се преструвам, докато не се случи наистина. Глупави неща, като не си връзвах косата на опашка, защото този мъж ми беше казал, че изглеждам грозно. Сега звучи даже откачено, но след раздялата бях много наранена. Толкова болеше, че никое от обещанията, които си дадохме, нямаше да стане се сбъдне. Но сега съм благодарна. Толкова благодарна, че видях светлината, че имах сили да го напусна и че семейството ми ме подкрепи, когато това се случи. Благодарна съм и за уроците, които научих. След него, се срещах с един  човек, който се опита да ме постави на пиедестал, само за да ме събори и да започна да го преследвам, но аз си тръгнах. Не благодаря, не отново!

Това ме накара да ценя себе си и да ценя времето си. Знаех, че не мога да се примиря отново с драмата. Научих се да забелязвам предупредителните знаци доста бързо. Отменя среща, за да се напие с приятелите си? Следващия! Опитва се да ме накара да се чувствам късметлийка, че смята да прекара време с мен? Следващия! Ревнивец, който иска да чете съобщенията ми? Не, благодаря.

През годините се срещах с наистина прекрасни хора. Хора, с които предполагам, можеше да се получи, но не се срещнахме в точния момент. Не всяка раздяла беше огромно разочарование, всъщност не мисля, че изобщо някоя беше. Но аз ги оплаквах точно така. Плаках за това, което би могло да бъде, дори и да знаех, че е нямаше да се получи. В последствие се научих да обичам самотния живот, харесвах малкия си апартамента и станах много внимателна кой каня в него. Трябваше ми време, за да се възстановя изцяло.

Защото имаш време.

Хората си мислят, че нямат. Седят срещу приятелите си, пиейки чай и казвайки: не ставам по-млад и искам да се оженя… (седяла съм на чаша чай с приятели от 21 до 41 години и всички казват едно и също), сякаш да имаш голямо скъпо парти, докато носиш бяла рокля, е някакъв вид прекосяване на финал. Само, че няма да се появи огромната бяла дъга на Дисни, когато кажете „ДА“, която ще отстрани всички неприятности. Няма такова нещо като щастливи завинаги, връзката ще бъде точно такава, каквато е била и преди да смениш фамилията си. Ако се ожениш за грешен човек чисто и просто, защото не искаш да считаш за пропиляно времето, в което сте били заедно, то имам лоша новина: ще изгубиш много повече време и много пари,за да се разведеш. Вместо да прекарваш една година в планиране на сватба, прекарай я в намирането на някой, когото ще обожаваш и който по-важното обожава теб.

Често научаваме повече от загубите си, отколкото победите си.

Ти заслужаваш любов.

Поглеждам назад със завъртане на очи и усмивка, докато си спомням как плача в ръцете на майка ми. На 18 години се разделих с първата си любов, спомням си ясно как й казах и наистина го мислех – „Ами ако никога повече не намеря любовта? Никой никога няма да ме обича така, както той … ”и тя се опита така храбро да не се смее. Сещах се за този момент след всяка следваща раздяла, защото, разбира се, това са глупости. В живота ти винаги ще има любов. Ти си обичана си и ще бъдеш обичана отново от някой, който все още не си срещнала. Знаеш ли как знам това?

Ето ти две причини.

  1. Преминаваш по същия път на раздялата, по който и аз. Обмисляш задълбочено какво се е случило и именно затова стигна чак до тук в статията ми. Ти си емоционално интелигентна, мила и прекрасна.
  2. Съветът, които майка ми ми даде същия ден. „Виж, дори серийните убийци се влюбват и се женят. Наистина ли мислиш, че си толкова лоша, че никой никога няма да те обича? “

Смях се през сълзите си, тя ме прегърна, приготвих чай и изядох дузина сандвичи и в крайна сметка го преодолях. Времето е прекрасен лечител, винаги става по-добре.

Понякога хората ме питат дали трябва да си вземат „почивка“, вместо да се разделят.

Моят отговор е винаги един и същ. Не.

Прекъсванията не дават резултат. Не можеш да кажеш на някого: „Виж, нека да направим пауза и след няколко месеца ще се съберем, а нещата рязко ще са станали по-добри“, защото няма да се случи. Тази пауза няма да поправи нищо и само ще се удължите раздялата.

Това не означава, че почивките не работят. Объркващо, знам.

Направих си почивка. Сещах се с едно момче и не след дълго започнахме да се караме и спорим за неща, които нямаха значение. И двамата бяхме упорити и един ден той взе решение, от което стана ясно, че аз не съм му приоритет. И решихме да си дадем почивка. Плаках, ходих на партита, излизах на  срещи, пътувах, не си комуникирахме с месеци. Точно когато си мислех, че съм го преживяла, той започна да споделя снимки на някаква новоизгряваща моделка, с която се вижда, а аз бях с разбито от сърце отново.
Спрях да го следвам в социалните мрежи и реших, че това е най-правилното нещо. Не ми беше писал, когато  няколко седмици по-късно видях статия за нещо, което знаех, че ще му бъде интересно и разбрах с облекчение, че гневът ми е преминал. Изпратих му линка с надеждата, че това ще е нещо като маслинова клонка. Оказва се, че той се чувства по същия начин и скоро отидох в Лондон и отново възстановихме комуникация. По време на обяд един ден той попита дали един ден може да се съберем, аз отговорих абсолютно НЕ,  при никакви обстоятелства не се връщам при бивш. И миналия месец се оженихме.

Оказва се, че ни е трябвало време отделно, за да осъзнаем, че можем да живеем един без друг, но не искаме. Не го бяхме направили като „почивка“ или наказание, всеки от нас си мислеше, че това е краят, но в момента в който с срещнахме и двамата се бяхме освободили от всичко негативно. Отношенията ни от този момент нататък се промениха напълно, и двамата бяхме много по-търпеливи, по-любезни и ценихме другия повече, отколкото преди. Това ни озадачи, защото разбрахме, че любовта ни надвишава всякакви дребни дразнения. От време на време се връщаме към  стари навици, разгаря се пожар, затръшват се вратите, но той винаги ме кара да се усмихвам, когато не искам и в края на деня искаме само другият да е щастлив.

Той ме прави повече мен, насърчава ме в работата, винаги намира за какво да ми направи комплимент, дори в най-лошия ми ден, показва ми колко ме обича и аз правя същото за него.

Знам, че в момента чувстваш, че нищо никога повече няма да бъде наред, но мога да ти се закълна, един ден ще срещнеш някой, който ще те направи благодарна, че с предишните не се е получило.

Често казвам, че трябва да се отнасяте към себе си, както към най-добрия си приятел. Седни с хубава чаша чай и си дай какъвто и да е съвет, от който се нуждаеш в момента. Вярвам, че би се отнасяла към приятел по-деликатно, отколкото към себе си, но можеш да поработиш върху това. Имаш време.

Ако собственият ти приятелски съвет е, че може би си сгрешила, вероятно трябва да се извиниш, което е съвсем нормално. Всички имаме нужда от честен приятел в живота си, ти можеш да бъдеш този приятел за самата себе си.

Каквото и да се случи, аз вярвам в теб и знам, че ще преминеш през това.

Аз успях! И мога да ти обещая, аз не съм по-специална от теб. Аз съм само малко по-напред по същия път.

Всички изображения, са взети от тук, надявам се да ти помогнат толкова, колкото на мен през годините.

Източник: https://www.thelondoner.me/

Facebook
Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За автора
Еми Стоянова

Привет!
Казвам се Емилия и по стечение на обстоятелствата съм създател на този сайт и автор на „Както си го направиш – наръчник за първи срещи“. Казвам по стечение на обстоятелствата, защото вече подминах 30 години и съответно имам известен опит във връзките.

Последно от блога
Последвайте ме
Галерия